Професионално ориентиране

Към висшите училища се откриват центрове за кариерно развитие, които предлагат следните услуги:

• Информация за свободни стажантски и работни места за конкретни работодатели.
• Професионално ориентиране:

           каква е позицията, за която се кандидатства;

           какви знания и умения са необходими, за да се посрещнат предизвикателствата на определена позиция;

           как може назначаването на тази позиция да помогне и какви са възможните следващи етапи на кариерно развитие.

• Обучение по стратегии за търсене на работа и стаж.
• Помощ при подготовката на автобиографията, мотивационното писмо и други документи, необходими при кандидатстване за определена позиция.
• Подготовка за целия процес на подбор:

           как преминава интервюто за работа;

           какви са очакванията на работодателя;

           какво трябва да бъде нашето поведение по време на интервю;

           какво трябва да правим след интервюто.

• Участие в презентации и семинари на фирми.
• Придобиване на практически умения за работа.

Дейността на кариерните се отразява крайно неблагоприятно върху всички младежи. Значителна част от младите хора трудно намират работа, нямат възможност да натрупат трудов стаж и професионален опит, а работодателите избягват да ги назначават, тъй като са необходими допълнителни средства и време за обучение.

В България е създадена и карта на кариерни услуги, чрез която могат да се намерят: кариерен специалист, център, бюро по труда или друга специализирана услуга, а кариерните консултанти могат безплатно да се включат.

В този контекст кариерните центрове са един от основните стимули за ефективна комуникация между Бизнеса (и неправителствения сектор), Университета и Студентите. Освен в партнирането на работодателите чрез подпомагане в процесите на подбор на студенти за стажантски позиции и работни места, кариерният център играе роля в професионалното ориентиране и кариерно развитие на студентите.

Типично, те са част от административната структура на университетите, като са посредници на пазара на труда, студентите, работодателите и преподавателите.

Една от основните дейности е свързана с привличане на преподаватели (и доброволци, стажанти), които да подпомагат и да популяризират дейността – било като ментори, супервизори, медиатори.

Кариерните центрове разполагат и с литература по редица въпроси в полето на професиите, пазара на труда, което ги превръща в своеобразни библиотеки и средище за трансфер на знания.

Във висшето образование се организират и стажантски програми. Това е нова сфера за България, за която все още няма разработена нормативна база, регламентираща отношенията стажант–работодател, университет–работодател и т.н. Някои въпроси са засегнати в Закона за администрацията и Закона за съдебната власт, както и в Постановление № 103 на МС от 3.06.1991 г. за практическото обучение на студентите от висшите учебни заведения и полувисшите институти, в Кодекс на труда и договор за ученичество и т.н.

За много от студентите стажът е свързан с удовлетворяването на потребността  за научаване, възможност за прилагане на усвоеното по специалността и професионална оценка на постиженията, препоръки за бъдещето. След края на стажа те имат шанс да продължат кариерното си развитие в дадената сфера, а понякога и в самата организация, в която е проведена стажантската програма.

Както кариерните центрове са специфични за всеки Университет (факултет), така и стажантските програми имат своите особености в зависимост от специалността, професионалното поле на реализация на студентите, атрактивността на работодателите и т.н. Именно познавайки тези особености и разполагайки с “листа на работодатели”, кариерните центрове биха могли да инициират стажантска програма, а кариерните консултанти да поемат посредничеството между стажанти – работодател – специалност. Също така, да интегрират и да се организират стажантски програми за студенти със специални потребности.



Менторските програми са също механизъм, който вече набира потенциал и се реализира в българското висше образование. Той е особено резултатен при интегриране и въвеждане на млади хора със специални потребности в академичния живот на висшето училище и на специалността.

В средното и висшето образование, менторските програми се предлагат в подкрепа на ученици, студенти както за адаптиране към образователния процес, повишаване на успеха, така и за изграждане на доверие към обучението и преход към по-нататъшна образователна степен или професия. Съществуват и менторски програми, предназначени да подкрепят по-слабо представени (малцинствени) групи в различни полета (науката и техниката например).

Менторството е важен механизъм, инструмент на неформалното учене и ученето през целия живот, който помага на завършилите студенти да придобият основните знания и умения, от които се нуждаят, за да опознаят практиката. Проучванията показват, че студенти, които са имали менторски взаимоотношения, имат по-висока продуктивност, по-висока мотивация и отлична удовлетвореност от техните обучителни програми.

От друга страна, за кариерните консултанти менторството води до получаване на признание, на нови знания, развитие на различни методи и техники, сътрудничество в бъдещи проекти, осъществяване на проучвания и т.н.

Добри практики в българското висше образование по професионално и кариерно консултиране

'“Дни на кариерата”

Целта на инициативата е да се запознаят студенти (и млади специалисти) с работодатели, като от своя страна фирмите-участници представят дейността си и възможностите за кариерно развитие, които предлагат, представят стажантски програми и свободни работни места.

Приоритет на “Национални дни на кариерата” е и популяризирането на летните стажове за студенти, като форма на обучение и подготовка за бъдещите им професионални задължения, прилагайки придобитите знания в реална бизнес среда. Участници във форума са водещи български и международни компании (банки, консултантски фирми и предприятия, структури на държавната администрация, които имат добре развити стажантски програми), както и други партньори на организаторите.



Майсторски бизнес класове

Майсторските бизнес класове са професионална програма за обучение на бъдещи бизнес лидери, свързана с идеята за реалното осъществяваане на връзката теория–практика чрез привличането на експерти в дадено поле (хотелиерство, маркетинг, туризъм и т.н.) като лектори, обучаващи. Целта е да се изгради отговорна връзка между настоящите и бъдещите бизнес лидери. За хуманитарните науки (психология, педагогика, социална работа) те се реализират под формата на т.нар. лятно училище (школа) и нямат установени традиции.     

Обикновено са насочени към студенти от 3-4 курс, които кандидатстват с мотивационно писмо и CV, и се избират от жури в съответната сфера на дейност.



Дни на отворените врати

По време на Дните на отворените врати, кандидат-студентите могат да се запознаят както с университета, обучението в различните факултети, с преподавателите, така и с настоящи студенти –  техни инициативи, проекти, сдружения и т.н. Те се запознават и с академичния протокол, усещат академичната атмосфера, което е важно за тяхната последваща адаптация в новите (образователни) условия, улеснявайки процеса на информиран, мотивиран избор на университет и специалност.

Подобна инициатива позволява не само обмяна на информация, но и провеждане на професионално ориентиране и консултиране за тези, които все още не са избрали категорично своята професия, кариера или не знаят къде биха могли да се реализират на пазара на труда след придобиване на дадена степен (специалност). Именно кариерният консултант може да насочи кандидат-студента със специални потребности към информация или към индивидуално консултиране. Добра практика е и организирането на отворени лекции, чрез които да се демонстира реален процес на преподаване и учене в академична среда.

Алумни клубове

Алумни клубът е организация на бившите реализирали се възпитаници на университета, които са неговата най-добра реклама както за бизнеса, така и за бъдещите кандидат студенти. Някои кариерни центрове разполагат с база данни за реализиралите се студенти, които могат да бъдат включени като лобисти при реализиране на различни инициативи, но и като ментори на настоящи студенти. Алумни клубът чрез своята съвещателна и консултативна функция работи в полза и подкрепа на развитието на факултета за споделяне на опит, добри практики и устойчивост на постигнатите резултати.

Като цяло, представените услуги в полето на кариерното консултиране са разнообразни, но откъснати една от друга. Липсва координация, няма изградена информационна мрежа и национална система от партньорства между субектите в полето. От гледна точка на самата личност, това затруднява намирането на подходяща услуга и понижава мотивацията за търсене, което от своя страна девалвира престижа не само на кариерните услуги, но и на професията кариерен консултант. Тези трудности се увеличават за лицата със специални потребности.

В дългосрочен план (до 2020г.), главната цел на Европейския съюз, отнасяща се до кариерното образование в училищата е намаляване под 10% на преждевременно напусналите училище. Всичко това предпоставя необходимостта от национално регулиране и регламентиране на държавна безплатна услуга по кариерно образование и консултиране.

Възможно решение е създаването в България на Национален център по ориентиране или възстановяването на реформирани национални педагогически центрове, които да включват повече дейности по кариерно образование и консултиране. Перспективата от създаването на Национален (ресурсен) център за ориентиране е координирането и консолидирането на диалога и сътрудничеството между различните видове услуги и практики по кариерно образование и консултиране на младите хора, включително и спецификация на услугите за лицата със специални потребности.