Цел на висшето образование в България е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата. Към момента системата на висшето образование включва 51 висши училища, които съгласно Закона за висшето образование са държавни и частни, включително университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Има 37 държавни висши училища (25 университета, 11 специализирани висши училища и 1 самостоятелен колеж) и 14 частни (5 университета, 2 специализирани висши училища и 7 самостоятелни колежа). Академичната година е разделена на два семестъра и в общия случай продължава 32 академични седмици. Точната дата на началото на всяка академична година се определя от съответното висше училище.

Управлението на системата се осъществява на държавно и институционално ниво. Държавата разработва и осъществява дългосрочна национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища, полага грижи за качеството на подготовката и научните изследвания. Институционалното управление на висшите училища се осъществява в съответствие с правото им на академично самоуправление. Държавата подпомага процеса чрез разпределянето на ресурсите на конкурентна основа.

Основният документ в тази област е Законът за висшето образование (в сила от 1995 г.). Други важни документи са:

• Законът за развитие на академичния състав в Република България (в сила от 2010 г.);
• Законът за кредитиране на студенти и докторанти (в сила от 2008 г.);
• Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България;*Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист";*Наредба за държавните изисквания за прием на докторанти;*Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища;*Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища и приложено към Европейско дипломно приложение по модела, разработен от Европейската комисия, Съвета на Европа и ЮНЕСКО – Европейски център за висше образование (CEPES);
• Наредба за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища (в сила от 2004 г.), която въвежда Европейската система за натрупване и трансфер на кредити;
• Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (в сила от 2004 г.).

В резултат на активното ни участие в Болонския процес в България са въведени следните ключови характеристики: 

• 3-степенна системата за висше образование:

1. Бакалавър - състои се от две нива „професионален бакалавър” (ISCED 5B) и „бакалавър” (ISCED 5A);
2. Магистър (ISCED 5A);
3. Доктор (ISCED 6). 

•  Система за натрупване и трансфер на кредити; 
•  Европейско дипломно приложение.

България активно работи за изграждането на подходяща среда за модернизирането на системата на висшето образование, като се вземат предвид потребностите на обществото и бизнеса. Разглеждат се и се разпространяват примери на добри практики. Проучват се възможностите за въвеждане на нови модели на управление, насочени към по-добро финансово укрепване на институциите за висше образование.

Приоритетните области за интервенция са следните: Разработване и прилагане на нов модел за финансиране, който да стимулира конкуренцията и развитието на институциите за висше образование. Новият модел има за цел увеличаване на общия размер на публичните средства, изразходвани за висшето образование, вкл. държавната субсидия. Този модел на финансиране трябва да доведе до конкуренция между висшите училища не само в процеса на привличане на студенти, но при определяне на таксите за обучение и условия за прием;

Осигуряване на ефективно и прозрачно управление: висшите училища в България са публични институции, които се ползват с академична автономия. Налице е необходимост от укрепване на автономията в областта на финансите, както и необходимост от създаване на допълнителни механизми за публичност и прозрачност на управлението. За тази цел към всяко държавно висше училище е създаден съвет на настоятелите, съгласно разпоредбите на чл. 35а от Закона за висшето образование. Съветът се състои от седем члена, които са дарители на висшето училище (личности с активна обществена позиция, представители на работодателите, на професионални, секторни и синдикални организации, представители на Студентския съвет и на министъра на образованието, младежта и науката);

Въвеждане на надеждна система за осигуряване на качеството: Нейната цел е утвърждаването на ефективни критерии за качество при външното оценяване и акредитация, вкл. следакредитационно наблюдение и контрол, както и ефективни критерии, използвани от системите за осигуряване на качеството на институционално ниво. В момента критериите за външно оценяване и акредитация се одобряват от Националната агенция за оценяване и акредитация, която отговаря и за следакредитационното наблюдение и контрол. Вътрешната оценка за качеството на образованието се осигурява от вътрешни системи за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав. Министерството на образованието, младежта и науката упражнява непряк контрол (проследяване на формални параметри процедури, брой студенти, съотношение преподаватели/студенти и др.);

Развитие на висшите училища като научно-изследователски центрове: Фокусът тук трябва да бъде върху създаването на инфраструктура за научни изследвания, осигуряване на държавна подкрепа за участие в големи международни проекти, насърчаване участието на учени от различни институции в съвместни проекти. Друг съществен момент е увеличението на разходите за научни изследвания и концентрация на ресурсите в приоритетни за правителството области.