2025

С Решение № 915 от 31 декември 2024 г. на Министерски съвет е актуализиран Списъкът на изследователските висши училища, като за такива са определени 12 университета.

С Решение № 896 от 27 декември 2024 година на Министерски съвет е актуализирана Националната карта на висшето образование в Република България за 2024 г. Тя определя профилната и териториалната структура на висшето образование по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. Идентифицира потребностите за развитие на висшето образование по региони и на наличния ресурс от преподаватели и потенциални кандидат-студенти, отчитайки и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина. Националната карта подпомага формулирането на политики за балансирано развитие на мрежата от висши училища според потребностите на регионите и според реалните възможности, както и за допълнително развиване на системата за контролиран от държавата субсидиран прием в държавните висши училища в съответствие с националните и регионалните потребности и с прогнозите за бъдещо развитие на пазара на труда.

С Решение № 770 от 13 ноември 2024 година на Министерски съвет е приета Национална програма „Повишаване на квалификацията в областта на ядрените технологии и ядреното инженерство“. Бенефициерите образуват консорциум от висши училища и научни организации, които извършват научни изследвания и са акредитирани за обучение в областта на ядрената енергетика и пряко свързаните с нея ядрени науки. Институциите, които отговарят на това условие са Техническият университет – София, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките. Водещата цел на Националната програма е понижаване на риска от загуба на ядрени знания чрез поддържане и повишаване на научния капацитет на академичните институции, привличане на млади кадри в образованието, създаване на нова среда за научни изследвания и обмен на знания, привличане на водещи световни учени и интегриране на най-добрите европейски и световни практики. Предвижда се програмата да продължи до 2029 г.

С Решение № 665 от 30 септември 2024 година на Министерски съвет е утвърден броят на приеманите за обучение чуждестранни граждани или лица без гражданство, получили временна закрила на територията на Република България, за студенти в българските държавни висши училища през учебната 2024 – 2025 година като са предвидени места за общо 400 студенти в различни университети и специалности на територията на страната.

2024

Промените в Закона за висшето образование през този период са:

Законът за висшето образование предвижда нов ред за приема на студенти - чуждестранни граждани или лица без гражданство, получили временна закрила на територията на Република България. Приемът се извършва при облекчени условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, на места извън утвърдения ежегоден брой на приеманите студенти. Броят на приеманите за обучение студенти се утвърждава ежегодно от Министерския съвет по висши училища и специалности. След изтичане на срока на временната закрила или след отпадане на основанията за предоставянето ѝ студентите могат да продължат обучението си в съответното висше училище при условията и по реда, определени за български граждани. Тези студенти заплащат такси за обучението си в размера, определен за българските граждани. Прието е и Постановление № 264 от 25 юли 2024 г. за приемане на чуждестранни граждани или лица без гражданство, получили временна закрила на територията на Република България, за студенти в българските държавни висши училища, в което е предвидено, че Министърът на образованието и науката ежегодно предлага на Министерския съвет за утвърждаване до 400 места, субсидирани от държавата за тези студенти.

Постановления и Решения на Министерски съвет:

• С Постановление № 85 от 3 април 2024 г. е изменено и допълнено Постановление № 44 на Министерския съвет от 2019 г. за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 24 от 2019 г.).

• Постановление № 168 от 16 май 2024 г. за допълнение на Постановление № 371 на Министерския съвет от 2020 г. и с Постановление № 274 от 7 август 2024 г. се определят минималната заплата за най-ниската академична длъжност и за лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища (ДВ, бр. 108 от 2020 г.)

• С Решение № 478 на Министерския съвет от 04.07.2024 г. е утвърден броят на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации на Република България през учебната 2024 – 2025 година.

• С Решение № 486 от 5 юли 2024 година са утвърдени таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища и научните организации за учебната 2024/2025 година.

Уредено е, че със средства от държавния бюджет се финансират изцяло или частично дейности за изпълнение на национални програми за развитие на държавните висши училища и за национални програми за придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел професионалната им реализация на пазара на труда в Република България. Н

ационалните програми се приемат от Министерския съвет. Предвидено е също средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование да се планират ежегодно в размер не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт и да следват целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование. 

Ежегодно с изготвянето на проекта на държавния бюджет Министерският съвет планира трансфера от държавния бюджет в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт. Посочени са и критериите за определяне на минималната работна заплата на изследователи, специалисти и експерти във висшето училище. Стипендиите на докторантите, финансирани от държавния бюджет, се определят от Министерския съвет в размер не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца.

Промени има и в начина на прием във висшите училища. До момента висшите училища след решение на академичния съвет можеха да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити и/или задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация - по теория и практика на професията. Тази година се предвиди в тези случаи висшите училища признават резултата от удостоверението по за завършено средно образование вместо резултата от съответния държавен зрелостен изпит, ако той е по-благоприятен за кандидата.

Решения на Министерски съвет

С Решение № 10 от 11.01.2024 г. на Министерски съвет е актуализирана националната карта на висшето образование в Република България за 2023 г.

С Решение № 24 от 22.01.2024 г. на Министерски съвет е изменена Национална програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“.

С Решение № 103 от 15.02.2024 г на Министерски съвет са актуализирани програмите за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2024-2026 г. Периодът за изпълнение и финансиране на програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, е удължен с една година и бюджетът на програмата е увеличен.

2023

Модернизация на висшите училища

През настоящия период са приети: 

Наредба № 26 от 17 ноември 2022 г. за регистъра на висшите училища. Регистърът  се води и поддържа като електронна база данни от министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация. Той вече е изграден и функционира.

НАРЕДБА № 1 от 13 януари 2023 г. за регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления. В регистъра се открива отделна партида за всеки студент или докторант, като се вписват идентифициращи лицето данни и обстоятелства, данни и обстоятелства за предходно завършена степен на образование, данни и обстоятелства за обучението по специалността/докторската програма, данни и обстоятелства относно процеса на дипломиране, както и промените в тях. Дадено лице може да направи проверка дали е студент или докторант и има достъп до сканираните изображения на документите си за завършено висше образование. 

Планът за действие до 2024 към Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030), с Решение на Министерски съвет от 22 март 2023 година. Той предвижда осигуряване на подкрепа на уязвими групи за достъп до висше образование. В изпълнение на тази мярка ще бъдат предоставени допълнителни обучения на ученици от уязвими групи от втори гимназиален етап, с цел успешно полагане на държавни зрелостни изпити и кандидатстване във висше училища студенти от уязвими групи за обучение в първи курс. По програма Еразъм + са предвидени средства за образователна мобилност за гражданите, включително във висшето образование.

Тригодишният план за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021 – 2030 година (за периода 2021- 2024) за настоящата година предвижда подкрепа за развитие на академичния състав във висшите училища и научните организации, включително повишаване на интереса и подобряване на условията за докторски програми, свързани с потребностите на пазара на труда, чрез подкрепата на модулни програми и чрез изпълнението на Национална програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“.  По ОПНОИР в периода 2021 - 2023, в рамките на бюджета са одобрени 18 проекта по процедура „Модернизация на висшите училища“ с участието като кандидати или партньори на 32 висши училища. В рамките на средствата се осигурява: 

• подкрепа за създаване на съдържание и за осигуряване на технологични ресурси за развитие на качествено дистанционно обучение, с интерактивен достъп и виртуални аудитории, вкл. и за привличане на чуждестранни студенти и на български младежи от чужбина да учат в България.
• Значително увеличаване на програмите за електронно дистанционно обучение, усъвършенстване и актуализиране на учебните програми и платформи за електронно дистанционно обучение, дигитализация на съдържанието и създаване на нови интерактивни дигитални ресурси
• Дигитализация на образователния процес
• Стимулиране на образователното сътрудничество между Българската академия на науките,  Селскостопанската академия и висшите училища за развиването на магистратури и съвместни докторантури, например чрез приемането на национална програма в областта на висшето образование
• Стимулиране на създаването и подпомагане на функционирането на съвместни образователни програми между български и чуждестранни висши училища, както и на нови форми на образователен обмен в рамките на европейското сътрудничество като двойните и съвместни  образователни степени и други