2024

Промените в Закона за висшето образование през този период са:

Законът за висшето образование предвижда нов ред за приема на студенти - чуждестранни граждани или лица без гражданство, получили временна закрила на територията на Република България. Приемът се извършва при облекчени условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, на места извън утвърдения ежегоден брой на приеманите студенти. Броят на приеманите за обучение студенти се утвърждава ежегодно от Министерския съвет по висши училища и специалности. След изтичане на срока на временната закрила или след отпадане на основанията за предоставянето ѝ студентите могат да продължат обучението си в съответното висше училище при условията и по реда, определени за български граждани. Тези студенти заплащат такси за обучението си в размера, определен за българските граждани. Прието е и Постановление № 264 от 25 юли 2024 г. за приемане на чуждестранни граждани или лица без гражданство, получили временна закрила на територията на Република България, за студенти в българските държавни висши училища, в което е предвидено, че Министърът на образованието и науката ежегодно предлага на Министерския съвет за утвърждаване до 400 места, субсидирани от държавата за тези студенти.

Постановления и Решения на Министерски съвет:

• С Постановление № 85 от 3 април 2024 г. е изменено и допълнено Постановление № 44 на Министерския съвет от 2019 г. за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 24 от 2019 г.).

• Постановление № 168 от 16 май 2024 г. за допълнение на Постановление № 371 на Министерския съвет от 2020 г. и с Постановление № 274 от 7 август 2024 г. се определят минималната заплата за най-ниската академична длъжност и за лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища (ДВ, бр. 108 от 2020 г.)

• С Решение № 478 на Министерския съвет от 04.07.2024 г. е утвърден броят на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации на Република България през учебната 2024 – 2025 година.

• С Решение № 486 от 5 юли 2024 година са утвърдени таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища и научните организации за учебната 2024/2025 година.

Уредено е, че със средства от държавния бюджет се финансират изцяло или частично дейности за изпълнение на национални програми за развитие на държавните висши училища и за национални програми за придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел професионалната им реализация на пазара на труда в Република България. Н

ационалните програми се приемат от Министерския съвет. Предвидено е също средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование да се планират ежегодно в размер не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт и да следват целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование. 

Ежегодно с изготвянето на проекта на държавния бюджет Министерският съвет планира трансфера от държавния бюджет в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт. Посочени са и критериите за определяне на минималната работна заплата на изследователи, специалисти и експерти във висшето училище. Стипендиите на докторантите, финансирани от държавния бюджет, се определят от Министерския съвет в размер не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца.

Промени има и в начина на прием във висшите училища. До момента висшите училища след решение на академичния съвет можеха да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити и/или задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация - по теория и практика на професията. Тази година се предвиди в тези случаи висшите училища признават резултата от удостоверението по за завършено средно образование вместо резултата от съответния държавен зрелостен изпит, ако той е по-благоприятен за кандидата.

Решения на Министерски съвет

С Решение № 10 от 11.01.2024 г. на Министерски съвет е актуализирана националната карта на висшето образование в Република България за 2023 г.

С Решение № 24 от 22.01.2024 г. на Министерски съвет е изменена Национална програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“.

С Решение № 103 от 15.02.2024 г на Министерски съвет са актуализирани програмите за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2024-2026 г. Периодът за изпълнение и финансиране на програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, е удължен с една година и бюджетът на програмата е увеличен.

2023

Модернизация на висшите училища

През настоящия период са приети: 

Наредба № 26 от 17 ноември 2022 г. за регистъра на висшите училища. Регистърът  се води и поддържа като електронна база данни от министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация. Той вече е изграден и функционира.

НАРЕДБА № 1 от 13 януари 2023 г. за регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления. В регистъра се открива отделна партида за всеки студент или докторант, като се вписват идентифициращи лицето данни и обстоятелства, данни и обстоятелства за предходно завършена степен на образование, данни и обстоятелства за обучението по специалността/докторската програма, данни и обстоятелства относно процеса на дипломиране, както и промените в тях. Дадено лице може да направи проверка дали е студент или докторант и има достъп до сканираните изображения на документите си за завършено висше образование. 

Планът за действие до 2024 към Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030), с Решение на Министерски съвет от 22 март 2023 година. Той предвижда осигуряване на подкрепа на уязвими групи за достъп до висше образование. В изпълнение на тази мярка ще бъдат предоставени допълнителни обучения на ученици от уязвими групи от втори гимназиален етап, с цел успешно полагане на държавни зрелостни изпити и кандидатстване във висше училища студенти от уязвими групи за обучение в първи курс. По програма Еразъм + са предвидени средства за образователна мобилност за гражданите, включително във висшето образование.

Тригодишният план за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021 – 2030 година (за периода 2021- 2024) за настоящата година предвижда подкрепа за развитие на академичния състав във висшите училища и научните организации, включително повишаване на интереса и подобряване на условията за докторски програми, свързани с потребностите на пазара на труда, чрез подкрепата на модулни програми и чрез изпълнението на Национална програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“.  По ОПНОИР в периода 2021 - 2023, в рамките на бюджета са одобрени 18 проекта по процедура „Модернизация на висшите училища“ с участието като кандидати или партньори на 32 висши училища. В рамките на средствата се осигурява: 

• подкрепа за създаване на съдържание и за осигуряване на технологични ресурси за развитие на качествено дистанционно обучение, с интерактивен достъп и виртуални аудитории, вкл. и за привличане на чуждестранни студенти и на български младежи от чужбина да учат в България. 
• Значително увеличаване на програмите за електронно дистанционно обучение, усъвършенстване и актуализиране на учебните програми и платформи за електронно дистанционно обучение, дигитализация на съдържанието и създаване на нови интерактивни дигитални ресурси
• Дигитализация на образователния процес
• Стимулиране на образователното сътрудничество между Българската академия на науките,  Селскостопанската академия и висшите училища за развиването на магистратури и съвместни докторантури, например чрез приемането на национална програма в областта на висшето образование
• Стимулиране на създаването и подпомагане на функционирането на съвместни образователни програми между български и чуждестранни висши училища, както и на нови форми на образователен обмен в рамките на европейското сътрудничество като двойните и съвместни  образователни степени и други

2022

С изменение в Закона за висшето образование е прието Министерски съвет по предложение на министъра на образованието и науката да актуализира ежегодно Национална карта на висшето образование в Република България. Националната карта определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. Нормативно е възложено на Националния център за информация и документация поддържането на информационна система за висшите училища.

Допълнена е и информацията, която трябва да се съдържа в тази информационна система, като е включен регистър на издадените удостоверения за целите на издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") на граждани на трети страни, приети за обучение в български висши училища и научни организации. На Националния център за информация и документация е възложено и поддържането на информационна база данни за сключените договори с работодател за осигуряване на стаж на студента по съответната специалност за периода на обучението и на работно място след успешното му завършване.

Допълнени са и критериите за определяне на висше училище за изследователско. Висше училище, което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, включващи брой научни публикации в издания, реферирани в международните бази данни, брой публикувани заявки за патенти, брой цитати от други автори в реферирани и индексирани списания в международните бази данни, може да бъде определено за изследователско висше училище. Обективните показатели, международните бази данни и методиката за определяне на висшите училища като изследователски се определят с акт на Министерския съвет. Увеличен е и броят споразумения, които този вид висши училища могат да сключват с държавни и общински училища за извършване на съвместна учебна дейност по учебните предмети и/или модули за придобиване на профилираната и професионалната и на специализираната подготовка в средната степен на образование - от четири на осем.

Допълнени са и условията за предсрочно прекратяване на мандата на ректора на висшето училище:

• Когато по отношение на  ректора на висшето училище бъде установено плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, или 
• когато ректорът не  изпълни задължението си да прекрати трудовото правоотношение за заеманата академична длъжност и да отнеме придобитата научна степен при установено плагиатство и/или недостоверност на лице от академичния състав на висшето училище

Българските висши училища могат да сключват помежду си споразумения за извършване на съвместно обучение на студенти по специалност от нерегулирана професия. Законът за висшето образование регулира задължителното съдържание на споразумението. Споразуменията, както и измененията в тях влизат в сила след одобряването им от министъра на образованието и науката.

Обучението в този случай се осъществява при координацията на едно от партниращите си висши училища, в рамките на чиято програмна акредитация е открита специалността, в която се провежда съвместното обучение на студентите. Координиращото висше училище трябва да има програмна акредитация за професионалното направление на специалността, по която се извършва съвместното обучение, а останалите висши училища-партньори участват в обучението по дисциплини от специалности в акредитирани при тях професионални направления и/или специалности от регулираните професии.

Не по-малко от половината от целия курс на обучение трябва да включва дисциплини, свързани с професионалното направление, в което е открита специалността. Първият период от обучението се провежда от координиращото висше училище. Студентите се приемат в рамките на утвърдения брой за съответното професионално направление на координиращото висше училище, като в акта на Министерския съвет изрично се посочва броят на приеманите студенти за съвместно обучение.

Студентите се вписват в регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти, по степени на обучение и по професионални направления като студенти на координиращото висше училище, като се отбелязват и висшите училища-партньори.

Образецът на дипломата за завършена степен на висше образование и съвместната учебна документация за обучението по специалността се утвърждават от органите за управление на всички висши училища-партньори. Индивидуалната документация за преминатите от студентите периоди на обучение се води от координиращото висше училище. Средствата за издръжка на обучението на студентите при този вид обучение се предоставят чрез координиращото висше училище и се разпределят между висшите училища, осъществяващи обучението, в зависимост от задълженията им съгласно подписаното между тях споразумение.

Дипломата за завършена степен на висше образование, европейското дипломно приложение, свидетелството за професионална квалификация и другите основни документи се подписват от ректора на координиращото висше училище или от всички ректори на висшите училища-партньори при съвместното обучение, съгласно уговореното в споразумението. Издадените дипломи се регистрират в регистъра от координиращото висше училище. 

За продължаване на обучението по специалност от регулирана професия може да се признават завършени периоди на обучение и присъдени кредити само от проведено обучение по същата специалност от регулирана професия и в същата степен на висше образование. Не се допуска обучение в съкратени срокове по специалности от регулирани професии, освен ако това е предвидено изрично в държавните изисквания за придобиване на висше образование по съответната специалност от регулирана професия.

Допълнени са и условията за прием на кандидат-студенти. Позволено е на висшите училища след решение на академичния съвет да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация - по теория и практика на професията. Приемането на студенти, докторанти и специализанти - българи, живеещи извън Република България, се извършва по облекчен ред, като ежегодно Министерският съвет утвърждава броя им.

Приемането на студенти, докторанти и специализанти - лица от български произход, граждани на Република Албания, Република Казахстан, Република Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Република Сърбия и Украйна, също се извършва по облекчен ред, независимо дали са придобили българско гражданство, или имат разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България. Българи, живеещи извън Република България, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго и не са освободени от заплащането на такива. Изменен е и размерът на таксите за лица с двойно гражданство, едно от което е българско и студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

Допълнен е и обектът на оценяване при програмната акредитация, като освен профилът и квалификацията на преподавателския състав, се оценява и пълнотата на документацията по процедурите за заемане на академични длъжности и осигурения публичен достъп. 

Докторските програми подлежат на отделна акредитация. Акредитация на новозаявена докторска програма може да се прави и извън графика на Националната агенция за оценяване и акредитация /на 4 години/. В този случай акредитацията е за период до оценяването на съответното професионално направление съгласно графика, когато тази новозаявена докторска програма отново задължително подлежи на акредитация по общия ред.

Средствата за допълнително финансиране от държавния бюджет за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища се предоставят на държавните висши училища като субсидия за издръжка на обучението, след привеждането на критериите и показателите в правилниците им за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет. Тези средства се разпределят въз основа на получената комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, по професионални направления за всяко висше училище. 

Измененията в Закона за развитието на академичния състав в Република България са свързани основно с допълване на данните и процедурата на обмен на данни във връзка с публичния регистър, в който се вписват лицата, придобили образователни и научни степени "доктор" и/или "доктор на науките" във висше училище или научна организация, защитените дисертационни трудове и хабилитираните лица. Недостоверността на представените научни данни се приравнява на плагиатство по санкции и забрани във връзка със заемане на длъжности.