Студентска мобилност

Секторната програма „Еразъм” е главният източник на финансиране за студентска мобилност в страната. 47 институции за висше образование работят в рамките на програмата. Мобилност се осъществява и по програми за двустранно или многостранно сътрудничество на национално и институционално ниво, които могат да бъдат краткосрочни или дългосрочни.

Съществуват два основни вида международна мобилност:

• за обучение – акцентът е поставен върху академичното обучение за период от 1-2 семестъра в институция за висше образование в друга държава-членка на ЕС;
• за стажове – акцентът е върху практическото обучение в европейска компания, за срок от 3-12 месеца.

Отговорността за мобилността е споделена между изпращащата (във всички случаи институция за висше образование) и приемащата (институция за висше образование или компания) организация.

По отношение признаването на мобилност с цел обучение, такава се признава съгласно правилата на Европейската система за трансфер на кредити.

Мобилността за стаж е относително нова дейност и процесът на признаване е свързан с приемащата организация и нейната възможност да издава удостоверения за признаване на стажове, които да могат да бъдат широко приемани на трудовия пазар.

Работи се и по програми, които не са ориентирани специално към студентите, но също предлагат възможности за мобилност. Някои от тях са:

• Програма „Младежта в действие” – стимулира мобилността в и извън границите на ЕС, неформалното образование и междукултурния диалог, насърчава включването на всички младежи, независимо от образователното или социално ниво и принадлежност към дадена култура;
• Сътрудничество с индустриализирани страни – съвместни проекти за мобилност със страни от Северна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион; управлява се на централизирано ниво;
• Програма „Култура” – моблиност за хората, работещи в сферата на културата;
• Програма „Медиа” – различни обучения и тренинги.

Основните институции, отговорни за организацията и координацията на програмите за мобилност са Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), Националния център „Европейски младежки програми и инициативи” (НЦЕМПИ), висшите училища (и научните организации) и Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 7 от Закона за висшето образование (ЗВО) държавата определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища в България и чужбина дипломи. Според изменения на ЗВО от м. август 2011 г. (чл. 21, ал. 1, т. 13) академичното самоуправление на висшите училища се изразява и в право на признаване в съответствие с държавните изисквания на придобита в чужбина степен на висше образование или на периоди на обучение, завършени в чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, с цел продължаване на обучението във висшето училище, което извършва признаването.

В чл. 6 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища се посочва, че признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се извършва с цел:

1. достъп до по-нататъшно обучение в системата на висшето образование, до обучение за повишаване на квалификацията и до докторантура;

2. улесняване на достъпа до пазара на труда, както и за други цели, когато заявителят има правен интерес.

    В първия случай процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира от висшето училище, а във втория – от министъра на образованието, младежта и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД). Процедурата се провежда при условия и по ред, определени със съответните правилници на висшите училища и с устройствения правилник на НАЦИД.

Мобилност на академичния състав

Секторната програма „Еразъм” е основният източник на финансиране за мобилността на академичния състав. Тя се извършва и по програми за двустранно или многостранно сътрудничество на национално и институционално ниво, които могат да бъдат краткосрочни или дългосрочни, както и в рамките на програма „Учене през целия живот”. Такива програми се организират и координират както на национално (МОМН), така и на институционално (висшите училища) ниво. Споразуменията, свързани със заплатите и всяка друга форма на финансова компенсация, които се отпускат на участниците, се уреждат в рамките на всяка отделна програма. Основните институции, които признават резултатите от академичната мобилност за преподавателския състав, са висшите училища. Признаването на мобилността е по усмотрение на ректора на изпращащата институция за висше образование.

Съществуват два основни вида международна мобилност:

• преподавателска мобилност – фокусът е върху преподаването в чужд университет за период между 1 и 6 седмици;
• обучение на персонала – тази дейност е съсредоточена основно върху обучението в университет или компания за период между 5 работни дни и 6 месеца.

Отговорността за реализирането на мобилността е поделена между изпращащата (във всички случаи институция за висше образование) и приемащата (институция за висше образование и компания) организация.