2024

Промените в Закона за висшето образование през този период са:

Уредено е, че със средства от държавния бюджет се финансират изцяло или частично дейности за изпълнение на национални програми за развитие на държавните висши училища и за национални програми за придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел професионалната им реализация на пазара на труда в Република България. Националните програми се приемат от Министерския съвет. Предвидено е също средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование да се планират ежегодно в размер не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт и да следват целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование. Ежегодно с изготвянето на проекта на държавния бюджет Министерският съвет планира трансфера от държавния бюджет в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт. Посочени са и критериите за определяне на минималната работна заплата на изследователи, специалисти и експерти във висшето училище. Стипендиите на докторантите, финансирани от държавния бюджет, се определят от Министерския съвет в размер не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца.

Промени има и в начина на прием във висшите училища. До момента висшите училища след решение на академичния съвет можеха да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити и/или задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация - по теория и практика на професията. Тази година се предвиди в тези случаи висшите училища признават резултата от удостоверението по за завършено средно образование вместо резултата от съответния държавен зрелостен изпит, ако той е по-благоприятен за кандидата.

Решения на Министерски съвет

С Решение № 10 от 11.01.2024 г. на Министерски съвет е актуализирана националната карта на висшето образование в Република България за 2023 г.

С Решение № 24 от 22.01.2024 г. на Министерски съвет е изменена Национална програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“.

С Решение № 103 от 15.02.2024 г на Министерски съвет са актуализирани програмите за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2024-2026 г. Периодът за изпълнение и финансиране на програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, е удължен с една година и бюджетът на програмата е увеличен.

2023

Промени в Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование

През настоящия период са направени промени в Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Изцяло със средства от държавния бюджет се финансират отглеждането, възпитанието, социализацията и обучението на децата в детските градини и в групите за задължително предучилищно образование в училищата. До настоящия момент финансирането беше частично със средства от държавния бюджет за яслените групи и групи с деца до 3 годишна възраст. Допълнени са разпоредбите относно   определянето и утвърждаването на бюджетите на институциите в системата на предучилищното и училищното образование от първостепенните разпоредители с бюджет. Освен разпределението на средствата по стандарти, допълващи стандарти и нормативи за дете или ученик, определени с акта на Министерски съвет са добавени регионалния коефициент,  установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина, собствените приходи, допълнително финансиране и дължимите средства, непреведени от финансиращия орган към края на предходната година. Промени има и в правилата за разпределяне на средствата за работа с деца и ученици от уязвими групи. Финансирането включва:

1. средства в размер, определен според броя на децата и учениците в институцията и съответния годишен размер за финансиране за едно дете и ученик. С тези средства може да се извършват разходи за допълнителни трудови възнаграждения за служители, включени в екипите за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, за заплащане на допълнителни учебни часове по български език в училищата и на допълнителни модули за деца, които не владеят български език, в детските градини, както и за персонал, ангажиран с мерки за подпомагане на достъпа до образование и предотвратяване на риска от отпадане от системата на предучилищното и училищното образование на децата и учениците от уязвими групи.

2. средства в размер, определен на базата на разчетения брой образователни медиатори, социални работници и/или помощници на учителя и размера на средствата за един служител; размерът на средствата за един служител при нормална продължителност на работния ден се определя ежегодно със заповед на министъра на образованието и науката, която се публикува в срок до 28 февруари на официалната интернет страница на Министерството на образованието и науката. С тези средства се извършват разходи за назначаване на образователни медиатори, социални работници и/или помощници на учителя.

Определено е разпределението на средствата от държавния бюджет за работа с деца и ученици от уязвими групи. Разчетен е броят на образователни медиатори, социални работници и/или помощници на учителя според групата на финансиране и броя на децата или учениците.

От 01.01. 2024 г. ще влязат в сила промени, свързани с включване на частните детски градини или училища в системата на държавно финансиране: 

• Съкращават се сроковете за предоставяне на допълнителна информация за изясняване на фактите и обстоятелствата за и за отстраняване на неизправностите в документите. 
• Изменени са начина на изчисляване на средствата и информация, предоставяна на Министерството на образованието и науката. 
• Частните детски градини и училища планират средствата, получавани от държавния бюджет на базата на броя на децата/учениците и групите/паралелките и определените от Министерския съвет стандарти за делегираните от държавата дейности - за дете/ученик, за група/паралелка и за институция. 

С Решение № 408 от 31 май 2023 г. на Министерския съвет са одобрени Национални програми за развитие на образованието за настоящата година. Детските градини могат да кандидатстват за Модул 2 „Площадки за обучение по безопасност на движението по пътищата“  от Национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“, по Национална програма „Хубаво е в детската градина“, Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“, Национална програма „Квалификация на педагогическите специалисти“, Национална програма „Заедно за всяко дете“, Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ и Национална програма „Профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти“.

Подготовка за задължително предучилищно образование от 4 годишна възраст

Общините подготвят създаването на необходимите условия за осъществяване на задължителното предучилищно образование на децата на 4-годишна възраст, което ще влезе в сила от учебната 2023/2024 г. В тази насока са и поставените в приетия с Решение на Министерски съвет от 22 март 2023 година План за действие до 2024 към Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030) цели и дейности.

Планът предвижда осигуряване на място в детска ясла и детска градина на всяко дете по местоживеене, като особено внимание се обръща а общините с недостиг на места. За учебната 2021/2022 г. са осигурени в София – 8322 места, в Пловдив 9544 места, във Варна – 14 968 места. Предвижда се до 2024 г. София да бъдат открити 20 000 места, а в Пловдив и Варна – по 15 000 места. 39 274 деца, чийто майчин език е различен от българския, са включени в допълнително обучение по български език. До края на 2024 г. се планира този брой да достигне 40 000. Работи се върху осигуряване на условия за плавен преход на детето от семейната среда към образование и грижи в ранна детска възраст.

Друга цел е подобряването на условията за отглеждане, възпитание, обучение и социализиране на децата в детската градина. Изготвена е Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст заедно с набор от индикатори и референтни показатели за мониторинг и оценка на качеството на услугите за грижа, обучение и възпитание на деца в ранна възраст в България. Осигурена е модернизирана материална база, оборудване и дидактически средства, включително материали за развитие на мисленето и въображението на децата на много детски градини. Осигурено е и безвъзмездно ползване на познавателни книжки за децата. Създадени са условия за функциониране на иновативни детски градини. Планът предвижда прилагане на индивидуален подход към детето във всички услуги за образование и грижи в ранна детска възраст като целта е до края на 2024 г. съотношението учител: деца да е 1:10. Прилагат се и интегрирани мерки за повишаване на квалификацията и мотивацията на специалистите. 

Промените в Закона за предучилищното и училищното образование са свързани с публичността на стратегията за развитие на детската градина, която се публикува на интернет страницата й. Поставя се изискване тя да съдържа стратегически цели и специфични за институцията цели най-малко по следните насоки:

1. качество на образованието и мерки за неговото повишаване;
2. патриотично възпитание, формиране на национално самосъзнание и общочовешки ценности на децата и учениците;
3. осигуряване на условия за физическа активност и участие в спортни дейности;
4. гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование;
5. механизъм за съвместна работа с институциите по обхващане и включване в системата на предучилищното образование на деца в задължителна предучилищна възраст;
6. предоставяне на равни възможности за обучение и/или възпитание;
7. приобщаване на деца;
8. противодействие на тормоза и насилието;
9. превенция на риск от ранно отпадане от системата на предучилищното и училищното образование.

Задачите за постигане на целите се планират в стратегията по години, като резултатите се отчитат в края на всяка учебна година.

2022

Едно от най-съществените изменения през настоящия период е свързано с отпадането на таксите за детските ясли и детските градини. Народното събрание все това решение с изменение в Закона за местните данъци и такси в сила от 01.04.2022 г. 

С изменения в Наредба № 3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания към детските градини и в Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 16.07.2022 г., се въведоха допълнителни условия за безопасност и поддържане на външното пространство на детската градина. Регулира се използването на електронни устройства с видеодисплеи, мултимедийни проектори и телевизор само с образователни цели, съобразно изискванията за превенция на нарушения в зрението и опорно-двигателния апарат и последвани от подходящи за възрастта форми на физическа активност (упражнения, подвижни игри, спортни занимания, танци, разходки и игри на открито и др.).

Въведе се задължение за системно повишаване на квалификацията на работещите в яслени групи в детските градини. Разшири се кръгът на лицата, които могат да заемат длъжността Директор на детска ясла и да работят в детската ясла като към медицинска сестра и акушерка се добавиха и лицата с професионална квалификация лекарски асистент и фелдшер.

Голяма част от промените в Наредбата са свързани с периодичното повишаване на професионалната квалификация на работещите в детските ясли по теми от областта на хигиената, ранното детско развитие, промоцията на здраве в кърмаческа и ранна детска възраст и първа помощ. Намали се броят деца, за отглеждането и обучението на които се назначава по един педагог - от 60 на 40, а на всеки следващи 20 деца се назначава още един педагог допълнително.

Поради недостиг на медицинските специалисти за обслужване на децата в яслена група, се предвиди по изключение, в една яслена група в детската ясла или градина да може да се грижи от най-малко един педагог и една детегледачка. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2023 г. Педагогът трябва да е преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист.

Даде се възможност в персонала на детската ясла да се включват при необходимост и други специалисти, в зависимост от потребностите на децата в детската ясла. Изрично се уреди дейностите в детската ясла да се осъществяват при зачитане правата на децата. Отдели се специално внимание и на сътрудничеството и взаимодействието с родителите чрез информиране, консултиране, родителски срещи, обучения, както и с общопрактикуващите лекари и други специалисти от здравната и социалната система.

За първа година беше приета отделна Национална програма „Хубаво е в детската градина“. Националната програма е разработена в съответствие с Приоритетна област 1 „Ранно детско развитие“ на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030). Целите на програмата са:

• изграждане на подкрепяща, приемна, безопасна, мултикултурна, интерактивна среда
• споделяне на иновативни практики за провеждане на дейности с децата и семействата в и извън детската градина и за насърчаване на двигателната активност на децата, изграждане на учеща общност в рамките на детската градина и между детски градини.

За седма поредна година в новата Националната програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“  са включени и институции от системата на предучилищното образование. Ще бъдат внедрени съвременни методи за електронно обучение, като едновременно се наблегне и на обучението на педагогическите специалисти за търсене и представяне на подходящо съдържание в съответната възрастова група.

В рамките на Национална програма „Mотивирани учители и квалификация“ е предвидено провеждането на Национална конференция по предучилищно образование „Водим бъдещето за ръка“, както и обучение на заети в системата на предучилищното образование педагогически специалисти за придобиване на допълнителна професионална квалификация „ресурсен учител“.

За реализирането на приоритетите, свързани с максималното обхващане и включване на децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст в образователната система, беше създаден постоянно действащ Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Национална програма „Заедно за всяко дете“ цели подпомагане дейността на екипите за обхват при прилагане на мерки за обхващането и включването на децата в задължителна предучилищна и училищна възраст. Включен е Модул 2 „Добри практики за взаимодействие с родителите на децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст“, по който могат да кандидатстват държавни и общински детски градини.

Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ цели повишаване ефективността на разходите на институциите от системата на предучилищното и училищното образование чрез оптимизиране на вътрешната структура на персонала и повишаване на привлекателността на учителската професия.

Национална програма „Подпомагане на общините за образователна десегрегация“ е разработена в съответствие с приоритетна област 5. „Ефективно включване, трайно приобщаване и образователна интеграция“ на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030), както и в изпълнение на Стратегическите цели на Програма за дейността на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Националната програма има за цели: 

• образователна интеграция на деца и ученици от уязвими групи, включително роми, чрез реализиране на дейности от общините за образователна десегрегация и превенция за недопускане на вторичната сегрегация. 
• осигуряване на подкрепяща образователна среда, насърчаваща позитивното взаимодействие между всички участници в образователния процес в условията на несегрегирани, приемни образователни институции.

Национална програма „Профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти“ е разработена в съответствие с приоритетна област 3 „Мотивирани и креативни учители“ от Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030 г.). Целите на програмата са:

• опазване на живота и здравето на педагогическите специалисти в системата на училищното и предучилищното образование, подобряване на тяхното здравословно състояние и превенцията на рисковите социално значими и професионални заболявания.
• ранно диагностициране на възможните усложнения след прекаран COVID-19.
• осигуряване на условия за рехабилитация за възстановяване на здравето на педагогическите специалисти с доказани заболявания.