Законова нормативна уредба

В Конституцията на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 декември 2015 г., е заложен принципът, че държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага, както и се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство (чл. 23) и урежда правото на всеки български гражданин на образование (чл. 53).

Законът за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ. бр.79 от 13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на правото на предучилищно и училищно образование, както и с устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата на предучилищното и училищното образование. Този закон се прилага за училищното професионално образование и обучение, доколкото друго не е уредено в Закона за професионалното образование и обучение. Законът регламентира държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование, които са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане. Със закона са определени и институциите в системата на предучилищното и училищното образование, а именно  детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и специализирани обслужващи звена. Законът урежда и въпросите, свързани с признаване, приравняване и валидиране на резултати от ученето в системата на предучилищното и училищното образование.

Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование е публикуван на 18 септември 2020 г. Той е свързан с осъществяване на задължително предучилищно образование и за деца на 4 години. Задължителното предучилищно образование се осъществява в детските градини или в предучилищни групи в училищата. Целите на предложените промени са:

• да се улесни достъпът до образование чрез премахване на бариерите, за да се подпомогне справянето с неравенствата;

• насърчаване на включването и предотвратяване на отпадането на деца от уязвими групи. Целта е да се осигури подкрепа за справяне с обучителните трудности чрез ранно идентифициране на нуждите;

• да предотврати натрупването на дефицити и да допринесе за подобряване на грамотността и придобиване на умения и нагласи за учене през целия живот;

• да се предвиди възможност за заплащане от държавния бюджет на дължимите такси за детска градина от родителите, като средства ще бъдат планирани в бюджетите на общините;

• да установи ефективен контрол върху дейността на училищните настоятелства, осъществяван от министъра на образованието и науката и 28-те регионални управления на образованието.

С изменение обн. ДВ, бр. 23 от 2024 г. се даде възможност на зрелостници или лица, притежаващи диплома за средно образование, еднократно в рамките на учебната година на завършването си или на следващата учебна година да положат изпит по реда на държавните зрелостни изпити по учебен предмет, по който вече са положили успешно държавен зрелостен изпит, върху учебното съдържание, предвидено за изучаване на същия вид подготовка. Това става с цел постигане на по-добри резултати за кандидатстване във висше училище и не променя оценката от държавния зрелостен изпит в дипломата за средно образование.

От учебната 2024-2025 г. на всички деца в предучилищна възраст и всички ученици от I до XII клас включително се предоставят безплатно познавателни книжки, учебници и учебни комплекти и електронно четими учебници за учебните предмети от общообразователната подготовка, учебните предмети Майчин език, Религия и Хореография и за специалните предмети за учениците със сензорни увреждания.

Законът за професионалното образование и обучение (oбн., ДВ, бр. 68 от 30 юли 1999 г.) дефинира целите и задачите на системата на професионалното образование и обучение, структурата и естеството й, регламентира организацията, институциите, управлението  финансирането на системата на професионалното образование и обучение, както и социалните отношения, свързани със:

• осигуряване на правото на професионално образование и обучение на гражданите, съобразно личните им интереси и възможности;
• задоволяване на потребностите от квалифицирана работна сила, конкурентоспособна на пазара на труда;
• осигуряване на условия за функциониране и развитие на системата на професионалното образование и обучение, основаващи се на сътрудничество между нейните институции и органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление и социалните партньори;
• валидиране на професионални знания, умения и компетентности.                                  Законът за професионалното образование и обучение регламентира общите изисквания към организацията на системата на професионалното образование и обучение и определя условията и процедурите за придобиване на професионална квалификация. Съгласно този закон професионалното образование осигурява придобиването на средно образование и на квалификация по професия и може да се осъществяват и по пътя на обучение чрез работа (дуална система на обучение). Със закона са регулирани завършването, удостоверяването и признаването на професионално образование и обучение, както и съдържанието на професионалното образование и обучение. Със Закона се регулира професионалното образование и професионалното обучение на ученици във специални образователни потребности и/или хронични заболявания, на ученици от домове за деца без родителска грижа и с девиантно поведение. Законът за професионалното образование и обучение регламентира както професионалното обучение във формалната образователна система, така и професионалното образование и обучение извън тази система, т. е. неформално професионално обучение и обучение на възрастни, вкл. на работното място, без значение дали то се предоставя от държавни институции или неправителствени организации. С промени в Закона от 2014 г. са въведени система за валидиране на неформално и самостоятелно учене, дуално обучение и обучение по защитени професии, свързани с развитието на икономиката на регионално ниво, както и са уредени редът и условията за натрупване и трансфер на кредити в професионалното образование и в професионалното обучение.

Законът за висшето образование (обн., ДВ бр. 112 от 27 декември 1995 г.) урежда устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България. В него е дефинирана целта на висшето образование, а именно подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата. В него се посочва, че висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции. В него не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия. В този акт са определени функциите на държавата в управлението на висшето образование, видовете висши училища и редът и условията за тяхното откриване, преобразуване и закриване. С него се въвежда принципът на академичната автономия в системата на висшето образование в България. Законът за висшето образование регулира структурата и организацията на обучението във висшите училища, процедурите за присъждане на почетни звания, организацията на научните изследвания във висшите училища, приемът на студенти, докторанти и специализанти, акредитацията на висшите училища и въпросите, свързани със собствеността на висшите училища и тяхното финансиране.

Законът за развитие на академичния състав в Република България (обн., ДВ бр. 38 от 21 май 2010 г.) урежда обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България. В него са определени принципите за придобиване на научните степени и заемане на академичните длъжности, както следва:

• автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децентрализация на процедурите по този закон;
• свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване;
• гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания чрез определяне на единни държавни изисквания и контрол върху тяхното спазване, както и контрол на качеството на научните изследвания;
• международно признание, обмен на експерти и информация при провеждане на процедурите, с оглед изграждането на единно образователно и научноизследователско пространство.

С този закон се определят редът и условията за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и научната степен "доктор на науките".

Законът за кредитиране на студенти и докторанти (обн., ДВ, бр. 69 от 5 август 2008 г., ) урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. Целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование. Този закон се основава на следните принципи:

• участие на студентите и докторантите във финансирането на обучението;
• насърчаване на конкуренцията между висшите училища за предоставяне на по-качествено висше образование;
• гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния им статус;
• сътрудничество между държавата и банките по повод кредитирането на студентите и докторантите.

Съгласно този закон, право да кандидатстват за получаване на кредит по този закон имат студенти и докторанти - български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, които към момента на подаване на искането за сключване на договор за кредит отговарят едновременно на следните изисквания:

• не са навършили 35 години;
• се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” (бакалавър или професионален бакалавър) или „магистър”, или на образователна и научна степен „доктор” в създадено и функциониращо по законоустановения ред държавно или частно висше училище или научна организация по чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование;
• нямат придобита същата образователно-квалификационна или образователна и научна степен;
• не са отстранени и не са прекъснали обучението си, освен в случаите, предвидени в този закон.

В този закон са определени институциите в системата за кредитиране на студентите и докторантите, държавната финансова подкрепа и са уредени въпросите, свързани с отпускането, усвояването и погасяването на кредитите.

Законът за насърчаване на научните изследвания и иновациите (Обн. ДВ. бр.39 от 1 Май 2024г.обн., ДВ, бр. 92 от 17 октомври 2003 г.) урежда принципите и механизмите за провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите в Република България. В него се посочва, че научните изследвания и иновациите са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната. Държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите се провежда от Министерския съвет, от министъра на образованието и науката и от министъра на иновациите и растежа. В закона се подчертава, че научноизследователската и иновационната дейност, финансирани с публични средства, се основават на принципите за свобода на осъществяване, равнопоставеност, включително между жените и мъжете, безпристрастност, партньорство и съобразяване с общоприети етични стандарти на национално и европейско ниво и спазване политиката за защита на личните данни. научноизследователската дейност се основава на принципите на етичност, прозрачност, публичност, достъпност и приложимост. 

Държавната политика за насърчаване на научноизследователската и иновационната дейност обхваща финансовото насърчаване на научните изследвания и иновациите с публични средства, създаването на условия за използване на научноизследователския и на иновационния потенциал и за тяхното развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита на интелектуалната собственост, получена въз основа на научни резултати и знания и на иновации, създаване на условия за реализация на научните знания, научните резултати и на иновациите, както и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот, стимулиране на международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, на участието в европейски и трансевропейски научни програми и мрежи, както и участието в европейско изследователско пространство и създаването на условия за свободен достъп до резултатите от научните изследвания, изцяло или частично финансирани с публични средства, както и на ефективна система за предоставяне, съхранение, споделяне и използване на научна информация в електронен вид. Насърчаването на научноизследователската дейност обхваща финансовото стимулиране на научните изследвания, създаването на условия за използване на научния потенциал и неговото развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита и за реализация на научни продукти и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот.

Целта на закона е да създава условия за усъвършенстване на организацията за финансиране на научните изследвания от държавата за постигане на:

1. нови научни постижения и използването им за повишаване качеството на живот в страната;
2. нови възможности за научното развитие като източник за повишаване ефективността на икономиката;
3. повишаване обществената значимост на научните изследвания;
4. национално и/или международно експертно независимо оценяване и наблюдение на научните изследвания и на резултатите от тях;
5. развитие на човешките ресурси чрез повишаване ролята на научните изследвания при обучението във висшите училища;
6. увеличаване общия обем на средствата и инвестициите в областта на научните изследвания;
7. насочване на обществените средства към стратегически важни научни области, определени от Националната стратегия за научни изследвания;
8. ускоряване на международното и интердисциплинарното сътрудничество.

Министерският съвет:

1. приема Национална стратегия за развитие на научните изследвания;

2. приема Иновационна стратегия за интелигентна специализация;

3. приема Рамкова програма за научни изследвания и иновации;

4. приема Национална пътна карта за научноизследователска инфраструктура;

5. приема национални програми в областта на науката и в областта на иновациите;

6. приема и други стратегически документи, с които определя целите и съответните мерки и дейности от страна на държавата за развитие на научните изследвания и иновациите в съответствие с целите и приоритетите на европейското изследователско пространство, както и с други общностни политики.

Кодексът на труда (обн., ДВ бр. 26 от 1 април 1986 г) въвежда всички начините, по които работещите граждани могат да участват в професионално обучение. Според този акт, продължаващото професионално обучение може да се осъществява само със съгласието и на работодателя, и на служителя.

Законът за насърчаване на заетостта (обн., ДВ бр. 112 от 29 декември 2001 г) въвежда възможностите за финансиране от страна на работодателите на продължаващо професионално образование и обучение, назначаването на нов персонал и създаването на работни места за стажанти.

Законът за занаятите (обн., ДВ бр. 42 от 27 април 2001 г) регламентира реда и процедурата за упражняване на занаят. В него се дефинира организацията на занаятчиите и се регламентира обучението в областта на занаятчийството.

Законът за народните читалища (обн., ДВ бр. 89 от 22 октомври 1996 г)  урежда учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища, които са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Читалищата осъществяват дейности, свързани с осигуряване на достъп до информация, вкл. уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи; развиване и подпомагане на любителското художествено творчество; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти чествания и младежки дейности; събиране и разпространяване на знания за родния край; създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно Закона за културното наследство; предоставяне на компютърни и интернет услуги и др.

Законът за признаване на професионални квалификации (обн. ДВ. бр.13 от 8 февруари 2008 г.). урежда условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в Република България, условията и реда за частичен достъп до упражняване на регулирана професия и признаването на стаж за усвояване на професията в друга държава членка, както и правилата за извършване на оценка на пропорционалността преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирани професии. С този закон се транспонира в българското законодателство Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации.

По-важни актове от подзаконова нормативна уредба

Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и „специалист ” (приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 23.07.2002 г., обн. ДВ. бр. 76 от 6 август 2002 г.) определя държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и „специалист по..”. С промени в Закона за висшето образование от 2007 г. степента „специалист по..” беше заменена от „професионален бакалавър по..”.

Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (обн. ДВ. бр. 75 от 27 август 2004 г.) определя държавните изисквания към съдържанието на основните документи за образование и квалификация, издавани от висшите училища, както следва:

1. диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование „професионален бакалавър по...”, „бакалавър” или "магистър” и приложение към нея;
2. европейско дипломно приложение;
3. свидетелство за професионална квалификация;
4. свидетелство за призната специалност в системата на здравеопазването след завършено висше образование;
5. свидетелство за успешно завършен подготвителен курс за специализирана и езикова подготовка по български език за чужденци - студенти, специализанти и докторанти;
6. свидетелство за професионално-квалификационна степен;
7. свидетелство за професионално-педагогическа специализация;
8. удостоверение за допълнително обучение или специализация.

Наредба № 21 от 30 септември 2004 г. за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища, издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ. бр. 89 от 12 октомври 2004 г., в сила от 12 октомври 2004 г.) определя условията и редът за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища.

Наредба № 2 от 13.11.2014 г. за условията и реда за валидиране на професионални

знания, умения и компетентности (обн.,ДВ, бр. 96 от 21.11.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или самостоятелно учене.

Наредба № 1 от 8.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуално обучение), издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 70 от 11.09.2015 г., в сила от 11.09.2015 г., урежда условията и реда за провеждане на обучението чрез работа (дуално обучение), което се организира и осъществява в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и Кодекса на труда (КТ).

Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план (в сила от 04.12.2015 г.) e издадена от министъра на образованието и науката. Тя определя държавният образователен стандарт за учебния план: 

1. характеристиките, съдържанието и структурата на учебния план;

2. рамковите учебни планове в зависимост от степента и вида на образованието и спецификата и формата на обучението;

3. структурата на училищните и на индивидуалните учебни планове, както и условията и реда за тяхното утвърждаване;

4. изискванията към училищните учебни планове на иновативните училища.

Наредба № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка (обн. - ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 08.12.2015 г.), издадена от министъра на образованието и науката,  определя държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, както и структурата на учебните програми по общообразователните учебни предмети,  изискванията към интегративните и новите допълнителни общообразователни учебни предмети в иновативните училища и учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити по общообразователни учебни предмети..

Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование (обн. - ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката,

определя държавния образователен стандарт за предучилищното образование, както и организацията на дейностите в предучилищното образование, изискванията към прилагането на програмна система и механизмът за взаимодействие между участниците в процеса на предучилищното образование.

Наредба № 6 от 11.08.2016 г. за усвояването на българския книжовен език (обн. - ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 01.09.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език в системата на предучилищното и училищното образование, както и условията и редът за усвояването на български език от деца и ученици, за които българският не е майчин и изучаването на български език от децата на българите в чужбина.

Наредба № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка (обн., ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за профилирана подготовка, както и структурата на учебните програми по профилиращите учебни предмети и структурата на годишното тематично разпределение.

Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование (обн. - ДВ, бр. 66 от 23.08.2016 г., в сила от 23.08.2016 г.) издадена от министъра на образованието и науката определя  държавния образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование.

Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г.,), издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Тя е актуализиран през октомври 2020 г. в съответствие с промените в Закона за предучилищното и училищното образование, касаещи изискванията към документацията за откриване, преобразуване, промяна и закриване на държавни или общински институции от системата на предучилищното и училищното образование, както и представяне на допълнителни разпоредби за определяне на училищата като „иновативни“.

Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (обн., ДВ, бр. 73 от 16.09.2016 г., в сила от 01.09.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката,  определя държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование. Тя беше актуализирана през октомври 2020 г. в съответствие с промените в Закона за предучилищното и училищното образование, касаещи дистанционното онлайн обучение, въведено през 2020 г. поради пандемията.

Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (обн. - ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г) издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците по чл. 22, ал. 2, т. 9 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (обн., ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г., в сила от 11.10.2016 г., издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.

Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител" (обн., ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г., в сила от учебната 2017/2018 година, приета с ПМС № 289 от 07.11.2016 г., определя държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител".

Наредба № 3 от 06.04.2017 г. за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила (обн., ДВ, бр. 32 от 21.04.2017 г., в сила от 21.04.2017 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя условията и редът за приемането и обучението на лицата, търсещи или получили международна закрила, когато не притежават документ за завършен клас, етап или степен на образование.

Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с ПМС № 219 от 05.09.2017 г., обн. ДВ. бр.81 от 10 октомври 2017 г. определя държавния образователен стандарт за финансирането на институциите, както и

 1. условията и редът за определяне на броя на паралелките и групите и на броя на учениците и на децата в тях, както и за организиране на индивидуално обучение на ученик от паралелка;

2. условията и редът за осигуряване на обучението по български език;

3. правилата за разпределяне на средствата за работа с деца и ученици от уязвими

групи;

4. редът за включване на частните детски градини и училища в системата на държавно финансиране;

5. приемането на деца и ученици за безплатно обучение в частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране;

6. методиката за определяне на максималния размер за събираните средства от родителите на деца и ученици от частните детски градини и училища;

7. условията и редът за възстановяване на неизразходваните средства от държавната субсидия от частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране;

8. условията и редът за преустановяване предоставянето на средства от държавния бюджет на частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране.

Наредба за приобщаващото образование (обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.), приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г., определя държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Наредбата урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на приобщаващото образование на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование, както и дейността на институциите в тази система за предоставяне на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.

Наредби за Държавните образователни стандарти за придобиване на квалификации по професии

Наредби за Държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалности, водещи до упражняване на регулирани професии 

Наредба № 15 от 22.0.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (обн., ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г., в сила от 02.08.2019 г.), издадена от министъра на образованието и науката,  определя държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование.

Наредба № 1 от 19.02.2020 г. за организацията и провеждането на изпити за придобиване на професионална квалификация (обн., ДВ, бр. 18 от 28.02.2020 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя организацията и провеждането на изпити за придобиване на професионална квалификация въз основа на Закона за професионалното образование и обучение, както и системата за оценяване на резултатите от изпитите.

Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (В сила от 01.09.2021 г. Приета с ПМС № 78 от 05.03.2021 г. (обн. ДВ. бр.21 от 12 март 2021 г.)), урежда държавните изисквания за организиране на дистанционната форма на обучение във висшите училища на Република България.

Наредба № 23 от 27.08.2020 г. за определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища, определени в договорите им за управление, сключени с министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 78 от 04.09.2020 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя правила, които са валидни за всички държавни университети и въз основа на тях да се определя размерът на възнагражденията на техните ректори. Като допълнителен стимул е възприет механизъм за този бонус, който зависи от тяхното представяне за постигане на заложените в договора цели, задачи и показатели.

Наредба № 24 от 10 септември 2020 г. за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването, (обн. ДВ. бр.84 от 29.09.2020 г.) определя единните минимални и задължителни правила и норми към архитектурната и работната среда, необходими за ефективно протичане на образователния процес в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

Наредба № 18 от 9 септември 2021 г. за инспектирането на детските градини и

училищата, издадена от министъра на образованието и науката, (обн. ДВ. бр.77 от 16 септември 2021 г.) определя същността, целите и организацията на инспектирането на детските градини и училищата. Тя определя инспектирането като процес на изготвяне на цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование в определен момент на дейността им и определяне на насоките за подобряване.

НАРЕДБА № 16 от 1 юли 2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование (обн. ДВ. бр.52 от 5 юли 2022 г.)

определя условията и редът за провеждане на конкурсите за заемане на длъжността "директор" на държавните и общинските детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие, както и на държавните специализирани обслужващи звена. Целта на наредбата е да се гарантира прозрачна конкурсна процедура, изградена на принципа на конкуренция въз основа на професионалните и деловите качества на кандидатите.