През 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства  в реално изражение с 3.4%, като и частното и държавното потребление имат своя основен принос за това. Положителното развитие на пазара на труда, повишението на потребителските кредити и мерките на правителството в подкрепа на домакинствата спомагат за растежа на потреблението на домакинствата. През последната декада като цяло нараства БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност.

Брутния държавен дълг като процент от БВП намалява от 70.7% през 2000 на 22.6% през 2022, но в абсолютни стойности за същия период се увеличава от 10 177.1 млн. евро на 19 352.9 млн. евро.

С отмяната на всички мерки срещу разпространяването на COVID-19, в средата на 2022 г., заетостта се възстановява и за годината увеличението е с 1.3% спрямо средногодишния брой за 2021 г. Въпреки възстановяването на заетостта и активността на фирмите, през 2022 г. се наблюдава недостиг на работна сила. В дългосрочен план тази тенденция ще се задълбочава поради намаляващото и застаряващо население.

Банковата система запазва стабилност и продължава да функционира при високи нива на ликвидност и капиталова адекватност, с ограничен ефект на трансмисия на паричната политика на Европейската централна банка. Развитието на факторите, обуславящи търсенето и предлагането на банкови кредити допринася за силна кредитна активност, което довежда и до подобрение на показателите за доходност. 

След включването на българския лев към валутно-курсовия механизъм II на ЕС, подготовката за присъединяването на България към еврозоната е при целева дата 1 януари 2025 г. Присъединяването на Република България към еврозоната е логичната крайна фаза на евроинтеграционните процеси в рамките на Икономическия и паричен съюз, подготовката за които започна успоредно с прехода към пазарна икономика. Влизането в еврозоната и Шенгенското пространство са били и остават основни приоритети на всички правителства, управлявали България през последните 20 години. 

През 2024 г., заедно с ускоряването на растежа на българската икономика, се очаква покачване на броя на заетите с 0.7%. През 2023 г. общия коефициент на заетост е 53.3%, като при мъжете е по-висок 59.4%, а при жените 47.7%. По местоживеене заетостта е по-висока в градовете с 13.2% отколкото в селата. Коефициентът на заетост на населението по възрастови групи е както следва: 15-24 г - 18.8%, 25-34 г.  - 78.2%, 35-44 г. - 84.2%, 45-54 г. - 85.0%, 55-64 г. - 69.5% и над 65 г. - 7.3%. През изминалата декада общият среден коефициент на заетост на населението варира между 46.6% и 53.3%, като тенденциите по пол и възраст се запазват. Наблюдава се намаление на икономическата активност при възрастовата група 15-24 г. докато тази на населението на 55 години и повече се увеличава.

През 2025 и 2026 г. се очаква българската икономика да продължи да нараства с относителни темпове, но въпреки това растежът на заетостта ще се забави основно поради неблагоприятните демографски процеси в страната. 

Политика в областта на образованието

Политиките в предучилищното и училищното образование са насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряването на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите,  квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието. Предвидено e нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната, с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Изпълняват се и мерки, насочени към намаляване на неравенствата и насърчаване на социалното включване, мотивация на децата и учениците за образование и усвояване на ключови компетентности. Образователните политики/мерки са заложени в Приоритет 1 „Образование и умения“ на Националната програма за развитие България 2030. Те са залегнали в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030).

Осигуряването на условия за качествено образование за всички ще се подпомогне и чрез реализирането на комплекс от мерки, заложени в инвестиционните проекти на Министерство на образованието и науката. 

По данни на Министерството на финансите от Отчетът за изпълнението на бюджета – накратко за 2022 г. сумата на изразходваните средства по функция „Образование“ е била 6 373,4 млн. лв., което представлява 3,9 % от БВП. Съгласно Доклада по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. изразходваните общо средства по функция „Образование” са в размер на 1.814.8 млн. лв., което представлява 4.3% от БВП.

(брой)

Източник: Национален статистически институт