Обучение

Нормалната продължителност на програмите за обучение в ОКС „професионален бакалавър по...” е три години в съответствие с учебната програма и изисква придобиването на най-малко 180 СНТК (ECTS). Тези програми се предлагат от самостоятелни колежи и колежи в университетите и специализираните висши училища в различни области на науката като например здравни грижи, туризъм, икономика, изкуство, и т. н. Обучението за ОКС „професионален бакалавър по...” в съответствие с учебната програма предоставя специализирана професионална подготовка в съответното професионално направление и специалност.

Изисквания за прием

За обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър по" се приемат лица, които са завършили средно образование, осигуряващо им достъп до обучение във висши училища, т. е. които успешно са издържали държавните зрелостни изпити.

Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката утвърждава ежегодно до 30-ти април общият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им, по професионални направления и по специалности от регулираните професии, както и разпределението му по държавни висши училища.

Приемът на студенти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на квоти, определени от Министерския съвет, стриктно придържайки се към:

1. държавните изисквания;
2. изискванията, определени в правилниците на висшите училища, при условие, че не са в противоречие с държавните изисквания.
3. капацитета на висшето училище, професионалните направления и специалности от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит, положен в друго висше училище. Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за предучилищното и училищното образование в рамките на утвърдения от Министерския съвет ежегоден брой на приеманите за обучение студенти. 

Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения от Министерския съвет ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството. По предложение на министъра на младежта и спорта и след решение на академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства извън утвърдения от Министерския съвет ежегоден брой на приеманите студенти.

При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1.  класирани с еднакъв бал;
2.  инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;
3.  военноинвалиди;
4.  кръгли сираци;
5.  майки с три и повече деца;
6.  близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

Приемането на студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.

Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти.

Учебен план

Съгласно разпоредбите на Закона за висшето образование, висшите училища в България се ползват с академична автономия, която включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшите училища. Освен другите характеристики академичното самоуправление се изразява в самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане, формите на обучение на студентите и учебните планове. Учебните планове се утвърждават и променят от Академичния съвет на съответното висше училище.  За придобиване на различните образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър по...”, „бакалавър” и „магистър” са приети общи държавни изисквания. Държавни изисквания са приети и за определени регулирани професии (медицински сестри и акушерки например).

Във висшите училища обучението по всяка специалност се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Задължителните учебни дисциплини осигуряват фундаментална подготовка по избраната широкопрофилна специалност от професионалното направление. Избираемите учебни дисциплини осигуряват специфични знания и компетентности от областта на специалността. Факултативните дисциплини дават възможност за получаване на знания и умения в различни научни области в съответствие с интересите на студентите. Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.

Дисциплините се преподават на български език, но има и програми, преподавани на чужди езици, предимно английски, френски и немски.

Методи на преподаване

Организационните въпроси са предмет на академичната автономия и се третират в правилниците на висшите училища в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование. Преподавателите използват собствените методи на преподаване в съответствие с определената дисциплина/ модул.

Обикновено организационните форми варират от формални/задължителни лекции за целия курс и практически упражнения за по-малки групи до семинари, самостоятелна подготовка (в лаборатории, библиотеки, чрез документи, домашни работи, и др.), проектни дейности и т. н. Обикновено обучението е структурирано в дисциплини и/или модули и се използват различни материали, като книги, аудио-визуални и други помощни материали. Все повече се използват новите технологии (компютри, електронно обучение и др.). Методите на преподаване и оценяване постиженията на студентите са обект на оценяване при програмната акредитация от НАОА.

Преминаване в по-горен курс

Тези въпроси са предмет на академичната автономия и се третират в правилниците на висшите училища в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование. Лицата, придобили образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър по…", могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "магистър" само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания. 

Възможности за заетост

Провеждат се стажове и практики на място, които са включени в учебните планове на някои специалности. 

По програма „Еразъм+“ се подпомагат стажове (временна работа, практика и др.) в чужбина за студенти, които в момента са записани във висши учебни заведения в държави по програмата за степен бакалавър или магистър, както и докторанти. Възможностите са отворени и за наскоро завършили студенти.

Законът за висшето образование определя приоритетни професионални направления - професионалните направления, за които е налице очакван бъдещ недостиг на пазара на труда в сравнение с настоящото търсене на обучение във висше образование и Защитени специалности - специалности на висшето образование, за обучението в които липсва заявен интерес или заявеният интерес е нисък, но съществува необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти за тези специалности. Министерството на труда и социалната политика съвместно с Министерството на образованието и науката и съответните отраслови министерства изготвят оценка на потребностите на пазара на труда, въз основа на която може да бъде утвърден брой на приеманите за обучение студенти за новооткрити за висшето училище професионални направления и специалности от регулираните професии, за които няма данни за реализацията на завършилите студенти и докторанти. За приоритетните професионални направления и за защитените специалности може да бъде утвърден по-висок брой на приеманите за обучение студенти, за тези специалности се отпуска допълнително финансиране от държавата, може да су утвърдят по-ниски размери на такси за обучение. Студенти, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, по списък, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката се освобождават от заплащане на такси в държавните висши училища.

Министерството на образованието и науката реализира проект „Студентски практики – Фаза 2“ за периода 13.01.2020 г. – 12.05.2023 г., чиито цели са:

• да се подпомогне подобряването на качеството на висшето образование чрез предоставяне на възможности за придобиване на практически опит и усъвършенстване на практическите умения на студентите от висшите училища в съответствие с потребностите на пазара на труда;
• да се улесни прехода от образователните институции към работното място и повиши успешната реализация на младите хора на трудовия пазар;
• да се насърчи изграждането на стабилни партньорства между образователните институции и бизнеса;
• да се увеличат стимулите на студентите за участие в допълнително практическо обучение в реална работна среда;
• да се стимулира нарастването на броя на студентите, които си намират работа непосредствено след дипломирането;
• да се осигурят предпоставки за осъвременяване както на учебните планове като цяло, така и на преподаваните дисциплини, курсове и теми според нуждите на пазара на труда;
• да се подпомогне създаването на устойчиви механизми и възможности на работодателите за подбор на студенти, доказали умения в реална работна среда, и за непосредственото им включване на пазара на труда.

В повечето висши училища са създадени центрове за кариерно развитие. В една от академиите без център за кариерно развитие е създадена информационна система за подкрепа на професионалната ориентация на студентите. Тези центрове дават информация за наличните работни места; регистрация на студенти и възпитаници, с цел намиране на подходящи позиции за обучение и учебни практики; организиране на фирмени презентации на студенти за образователни практики на място и работни места и др.

Оценяване на студентите

Съгласно разпоредбите на Закона за висшето образование висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури. Формите за проверка и за оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма на оценяване на знанията са изпитите, които са писмени, освен когато спецификата на учебната дисциплина и/или модул изисква друго. Писмените материали от проверката на знанията и уменията се съхраняват за срок не по-малък от една година от провеждането й. Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00). Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с шестобалната система. За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен "доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица. През 2020 г. ОКС „Професионален бакалавър по...“ в България са придобили 1712 студенти.

За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити. Системата се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен, или на друг съвместим с тази система брой кредити. Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен. Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър. По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план. Кредити се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване.

Сертифициране

Висшите училища издават следните документи за образование и квалификация:

1. диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование "професионален бакалавър по...", "бакалавър" или "магистър" и приложение към нея;
2. европейско дипломно приложение;
3. свидетелство за професионална квалификация;
4. свидетелство за призната специалност в системата на здравеопазването след завършено висше образование;
5. свидетелство за успешно завършен подготвителен курс за специализирана и езикова подготовка по български език за чужденци - студенти, специализанти и докторанти;
6. свидетелство за професионално-квалификационна степен;
7. свидетелство за професионално-педагогическа специализация;
8. удостоверение за допълнително обучение или специализация.

Висшите училища самостоятелно определят графичното оформление и организират отпечатването на документите.

Организационна вариация

Висшите училища могат да организират дистанционно обучение за придобиване на висше образование („професионален бакалавър по ...”, „бакалавър” и „магистър”) и образователна и научна степен доктор, както и за квалификация на специалисти с висше образование. Приемането на студенти и докторанти в дистанционно обучение се провежда в рамките на утвърдения в Решение на Министерския съвет брой на студентите за прием. Дистанционно обучение се провежда съгласно държавните изисквания. Дистанционното обучение е равностойно на редовната форма на обучение по отношение на съдържанието на учебния план, изисквания брой кредити за степента, диплома за завършено образование и степен и професионална квалификация. Организацията и провеждането на дистанционно обучение се уреждат в правилниците на висшите училища.